Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
4.07.2018 г., 23:45 ч.  

Нощта преваля... 

  Поезия
666 1 5

Нощта преваля. Спи безкраят.

Сама съм с будната си мисъл.

На масата ми съхне хлябът,

от вчерашни тегоби клисав.

 

А утрешните ми победи

са още сън недосънуван.

Ръката бърза да посее

в листа напиращите думи.

 

И лумват светове огромни.

Въртят се векове, еони...

От бъдещето литва спомен,

на миналото еква стона...

 

Денят око полуотваря.

Светулките под лист заспиват.

А сънищата - великани 

до мравчени следи се свиват.

 

Но следващата нощ отново,

прекрачила през прага земен,

аз бъдещето ще си спомням

и ще сънувам пак победи.

 

 

© Мима Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??