Jan 23, 2007, 12:18 PM

Нощта се наваля... 

  Poetry
571 0 12

Нощта се наваля, 
заляла тънката луна.
Беззвучна плака тишина,
във скута ми стаена.
Нощта е птица без крила,
от календарът лист откъснат.
Невиждаща, прииждаща мъгла,
и вик подтискан и изригнат...
В поробеност се ражда самота,
когато тихо шепнат мислите,
когато стене зад воал нощта,
се навалява във  очите.
Нощта се наваля...
изплака  във горчивина сълзите.
А тихичко на прага ми запя,
на утрото усмивката с лъчите.  









 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??