23.01.2007 г., 12:18 ч.

Нощта се наваля... 

  Поезия
572 0 12

Нощта се наваля, 
заляла тънката луна.
Беззвучна плака тишина,
във скута ми стаена.
Нощта е птица без крила,
от календарът лист откъснат.
Невиждаща, прииждаща мъгла,
и вик подтискан и изригнат...
В поробеност се ражда самота,
когато тихо шепнат мислите,
когато стене зад воал нощта,
се навалява във  очите.
Нощта се наваля...
изплака  във горчивина сълзите.
А тихичко на прага ми запя,
на утрото усмивката с лъчите.  









 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??