jollyroger (Коста Качев)
1543 16
Sep 23, 2012, 7:40 AM

Нощта, в която Есента си отива... 

  Poetry » Landscape
670 0 4

 

 

Нощта, в която Есента си отива...

 

В алеите оранжеви на Залеза

със дъх на Вечност спуска се Нощта,

поспира малко, с Вятъра приказва

и пръсва: нежност, нега и тъга...

 

Отдавна лудо влюбена в Луната,

във Вятъра и в звездният разкош

със тихи стъпки тръгва по Земята

най-топлата за тази Есен нощ...

 

Прогнозата безмилостно предрича

да луднат утре хали изведнъж

и закъснели мълнии да тичат

подобно хрътки в рукналия дъжд.

 

И зная, че нощта ще е последна-

отива си със нея Есента-

ненужна, нежелана, непотребна

с увяхналата вече красота...

 

А Вятърът, едва раздвижен, гали

дъхът му още е със летен хлад,

но тъй приятен, ласкав той едва ли

е бил дори във времето назад...

 

Над нас извайва образи неземни

от облаци и лунна светлина

(о, Вятърът вълшебник е и гений!)

и с гордост ги понася из нощта...

 

Щурци обезумяли и безсънни

ще пеят като за последно пак,

но песните им вече ще са тъжни

във есенният лунен полумрак...

 

Тъжим за Есента сега, защото

си тръгва тя прегърнала Нощта:

да помълчим, да споменем доброто,

което със любов ни завеща!..

 

...А върху уморените ресници

танцуват лунни, палави лъчи

и с тях долитат сънища за птици-

отлитнали... Забравени почти...

 

д-р Коста Качев

 

© Коста Качев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??