Нощта, в която Есента си отива...

23 сент. 2012 г., 07:40

Поэзия » Пейзажная

669 0 4

Нощта, в която Есента си отива...

В алеите оранжеви на Залеза

със дъх на Вечност спуска се Нощта,

поспира малко, с Вятъра приказва

и пръсва: нежност, нега и тъга...

Отдавна лудо влюбена в Луната,

във Вятъра и в звездният разкош

със тихи стъпки тръгва по Земята

най-топлата за тази Есен нощ...

Прогнозата безмилостно предрича

да луднат утре хали изведнъж

и закъснели мълнии да тичат

подобно хрътки в рукналия дъжд.

И зная, че нощта ще е последна-

отива си със нея Есента-

ненужна, нежелана, непотребна

с увяхналата вече красота...

А Вятърът, едва раздвижен, гали

дъхът му още е със летен хлад,

но тъй приятен, ласкав той едва ли

е бил дори във времето назад...

Над нас извайва образи неземни

от облаци и лунна светлина

(о, Вятърът вълшебник е и гений!)

и с гордост ги понася из нощта...

Щурци обезумяли и безсънни

ще пеят като за последно пак,

но песните им вече ще са тъжни

във есенният лунен полумрак...

Тъжим за Есента сега, защото

си тръгва тя прегърнала Нощта:

да помълчим, да споменем доброто,

което със любов ни завеща!..

...А върху уморените ресници

танцуват лунни, палави лъчи

и с тях долитат сънища за птици-

отлитнали... Забравени почти...

д-р Коста Качев

argonyk (Димитър Никифоров)

2012-09-23T10:28:11+03:00

Поздрави, докторе!
Хубаво е.
Eva55 (Евелина Стоянова)

2012-09-23T09:51:53+03:00

Мммм..., вълшебно..., пропито с нежност - есенна тъга...!!!
"Щурци обезумяли и безсънни
ще пеят като за последно пак,
но песните им вече ще са тъжни
във есенният лунен полумрак...!!!
Eia (Росица Танчева)

2012-09-23T09:24:30+03:00

Обезумяли щурци, сънища за птици...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2012-09-23T09:05:44+03:00

Перото ти нежно понася...