Носталгично №2

Mar 1, 2014, 12:27 PM

Poetry » Phylosophy

354 0 0

Душата ми вие от болка,
притиска ме тази среда.
Все смятам защо и доколко,
не мога да свикна с града!
Аз правя голямата крачка
в далечния път към света,
макар че животът ме мачка,
аз искам да имам" следа"!
Изгубих си селските нощи
със едрите селски звезди.
Не мога да свикна все още
без дългите топли бразди! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Носталгично №2

Want to read more?

Random works