Носталгично №2

1.03.2014 г., 12:27 ч.

Поезия » Философска

340 0 0

Душата ми вие от болка,
притиска ме тази среда.
Все смятам защо и доколко,
не мога да свикна с града!
Аз правя голямата крачка
в далечния път към света,
макар че животът ме мачка,
аз искам да имам" следа"!
Изгубих си селските нощи
със едрите селски звезди.
Не мога да свикна все още
без дългите топли бразди! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Носталгично №2

Искате да прочетете повече?

Предложения