Носталгично
Когато безмълвен си тръгне
последният коледен звън
и мъка сърцето обгърне,
и няма надежда навън...
Ти тръгваш във ледната вечер,
пристегнал яка и колан.
Намусен и тъжен, и мрачен
се свиваш под своя юрган...
И сълзите свои преглъщаш,
и криеш ги в своята длан...
Ти нямаш кого да прегръщаш
и в цялата вечност си сам!
И някак изнизват се дните,
ти дишаш, работиш и спиш,
а вечер прикрит във мъглите,
сълзите си тежки редиш.
А сутрин събираш ги в шепи,
поглеждаш към тях със тъга,
в ръката ти в бисери слети
превръщат се те на мига.
И тъй преминава денят ти -
и тъжен, и скучен, и сив,
но щом се събуди умът ти,
ще видиш - светът е красив!
© Иринка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прочетох всичко , което си написала.
ТИ ИМАШ НЕВЕРОЯТЕН ТАЛАНТ и пишеш ЗАШЕМЕТЯВАЩО.
Радвам се,че имах възможност да прочета всичко.
Бъди все такава, каквато си! -
Много сте мили!Благодаря!
-
Поздрав за хубавия стих!
-
Професионален стих! Чудесно звучене! Прекрасен финал!
Моите почитания, Иринке! -
Пожелавам ти много Красота!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и тъжен, и скучен, и сив,
но щом се събуди умът ти,
ще видиш - светът е красив!
Красив финал.Да не губиш надеждата-никога!