ivtorinka (Иринка)
70 110
30.12.2007 г., 22:53 ч.

Носталгично 

  Поезия
708 0 6

Когато безмълвен си тръгне
последният коледен звън
и мъка сърцето обгърне,
и няма надежда навън...

 

Ти тръгваш във ледната вечер,
пристегнал яка и колан.
Намусен и тъжен, и мрачен
се свиваш под своя юрган...

 

И сълзите свои преглъщаш,
и криеш ги в своята длан...
Ти нямаш кого да прегръщаш
и в цялата вечност си сам!

 

И някак изнизват се дните,
ти дишаш, работиш и спиш,
а вечер прикрит във мъглите,
сълзите си тежки редиш.

 

А сутрин събираш ги в шепи,
поглеждаш към тях със тъга,
в ръката ти в бисери слети
превръщат се те на мига.

 

И тъй преминава денят ти -
и тъжен, и скучен, и сив,
но щом се събуди умът ти,
ще видиш - светът е красив!

© Иринка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тъй преминава денят ти -
    и тъжен, и скучен, и сив,
    но щом се събуди умът ти,
    ще видиш - светът е красив!

    Красив финал.Да не губиш надеждата-никога!
  • Прочетох всичко , което си написала.
    ТИ ИМАШ НЕВЕРОЯТЕН ТАЛАНТ и пишеш ЗАШЕМЕТЯВАЩО.
    Радвам се,че имах възможност да прочета всичко.
    Бъди все такава, каквато си!
  • Много сте мили!Благодаря!
  • Поздрав за хубавия стих!
  • Професионален стих! Чудесно звучене! Прекрасен финал!
    Моите почитания, Иринке!
  • Пожелавам ти много Красота!
Предложения
: ??:??