„НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"

(из цикъла „Винарки")

Тъжно гледам аз в снега навън.

В душата ми е празно -

не зная що е радост, що е сън.

Сърцето ми е свито и разбито,

чуствам се като буре доизпито.

Като последна капка от канела

сълзица нежна

от окото ми надолу е поела.

Подсмърчам аз отново пак и пак,

като казанджия пред слаб първак.

Какво ли мен ме мъчи?

Какво ли душицата ми клета

толкова измъчи?

Отговорът е банален, прост -

свърши тоз прекрасен празничен сезон

и иде време на мъчителната пост.

Отмина вече Коледата с винце и месце,

няма новогодишно къркане с мезе,

няма Трифон зарезан

и 3-ти март дори отмина.

О, свърши, свърши хубавата зима.

Но в миг

нещичко във мен проблесна

и от носталгията ме стресна:

-Г ергьовден иде,

а след него и сборове по села!

Ех, пак ще има повод

да зарадвам моята душа.

Ще има агънца с хрупкаво месце,

ще стискат чаша с бяло винце

моите ръце.

Блейте, блейте, мили мои,

по кошари и обори,

няма оптимизмът ми нищо да обори.

Нищо, че навън вали,

пак ще има празници до зори.

Ха, наздравичката

и да си кажем правичката -

стрували си ли не -

по-весело е, когато има

празници с напитки и мезе!