„НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"
(из цикъла „Винарки")
Тъжно гледам аз в снега навън.
В душата ми е празно -
не зная що е радост, що е сън.
Сърцето ми е свито и разбито,
чуствам се като буре доизпито.
Като последна капка от канела
сълзица нежна
от окото ми надолу е поела.
Подсмърчам аз отново пак и пак,
като казанджия пред слаб първак.
Какво ли мен ме мъчи?
Какво ли душицата ми клета
толкова измъчи?
Отговорът е банален, прост -
свърши тоз прекрасен празничен сезон
и иде време на мъчителната пост.
Отмина вече Коледата с винце и месце,
няма новогодишно къркане с мезе,
няма Трифон зарезан
и 3-ти март дори отмина.
О, свърши, свърши хубавата зима.
Но в миг
нещичко във мен проблесна
и от носталгията ме стресна:
-Г ергьовден иде,
а след него и сборове по села!
Ех, пак ще има повод
да зарадвам моята душа.
Ще има агънца с хрупкаво месце,
ще стискат чаша с бяло винце
моите ръце.
Блейте, блейте, мили мои,
по кошари и обори,
няма оптимизмът ми нищо да обори.
Нищо, че навън вали,
пак ще има празници до зори.
Ха, наздравичката
и да си кажем правичката -
стрували си ли не -
по-весело е, когато има
празници с напитки и мезе!
© Красимир Каменов Все права защищены
Браво Краси,много добре пресъздадено.Хареса ми
Джуди