Sep 9, 2004, 8:34 PM

Носталгия 

  Poetry
1225 0 2
Вълна след вълна в ритъм нестроен,
синя вода меси с пяна брега.
Скалите с капки рисува прибоя
Няма те... с мен се сгоди пустота.

Цветните мигове бавно бледнеят.
Вятърът сресва косите и мислите.
Тъжно препуска през тях суховеят,
уморени изплуват полулъжи, полуистини.

Разум и ревност се борят жестоко.
Тепиха им - моето болно съзнание.
Смисъла търся край скалите и грохота.
Няма го...
                Няма те...
                                 Няма ме...

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хипо, очарова ме за стотен път!
    Пишеш прекрасно!
    Прегръщам те!
  • Аз,като твоя пишеща сестра,ще ти кажа,че пишеш талантливо и вълнуващо.Сигурно и сам го съзнаваш ,но и аз зная, колко е важна подкрепата.
Random works
: ??:??