9 sept 2004, 20:34

Носталгия 

  Poesía
1309 0 2
Вълна след вълна в ритъм нестроен,
синя вода меси с пяна брега.
Скалите с капки рисува прибоя
Няма те... с мен се сгоди пустота.
Цветните мигове бавно бледнеят.
Вятърът сресва косите и мислите.
Тъжно препуска през тях суховеят,
уморени изплуват полулъжи, полуистини.
Разум и ревност се борят жестоко.
Тепиха им - моето болно съзнание.
Смисъла търся край скалите и грохота.
Няма го... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??