Носталгия

9 sept 2004, 20:34

Poesía

1224 0 2

Вълна след вълна в ритъм нестроен,
синя вода меси с пяна брега.
Скалите с капки рисува прибоя
Няма те... с мен се сгоди пустота.

Цветните мигове бавно бледнеят.
Вятърът сресва косите и мислите.
Тъжно препуска през тях суховеят,
уморени изплуват полулъжи, полуистини.

Разум и ревност се борят жестоко.
Тепиха им - моето болно съзнание.
Смисъла търся край скалите и грохота.
Няма го...
Няма те...
Няма ме...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-06-29T17:43:40+03:00

Хипо, очарова ме за стотен път!
Пишеш прекрасно!
Прегръщам те!
РумиРайк (Руми)

2004-09-11T01:04:05+03:00

Аз,като твоя пишеща сестра,ще ти кажа,че пишеш талантливо и вълнуващо.Сигурно и сам го съзнаваш ,но и аз зная, колко е важна подкрепата.