Носталгия...

Тъмните си образи оглеждат

облаци във сребърна вода,

а над тях в сподавена надежда

гледа плахо пълната Луна...

Чакам тя пътека да направи

и да я застели в светлини –

път в Безкрайността отиващ право

и в незнайни приказни страни...

В тази нощ на красота и тайни

моля се на златната Луна:

„Потопи ме в светлата Безкрайност –

посочи ми родната страна.“

А не вярвам в приказките вече,

в тяхната измамна красота –

що́то помня някъде далече,

може и дори накрай Света

има дом където съм се раждал,

не дворец, а къщичка една,

дето съм усетил първа жажда

и целунат първом от Жена!...

12.0.1982. Северния пасифик