НОСТАЛГИЯ
Пробита и приведена, стои сама.
Преди – огнище на три поколения.
Къщата на дядо ми забравена сега
умира бавно. Дали е непотребна?
Изправена до нея бащината къща,
отворила широко портите – очи,
търпелива чака моето завръщане
и заедно с мама бавно се топи...
А над тях планината, на вятъра дом,
нехае пред Божия съд, непокорна и вечна,
пронизва с върха си небесния синкав покой ...