purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
19.05.2010 г., 12:26 ч.

Носталгия 

  Поезия
494 0 3

НОСТАЛГИЯ

 

Пробита и приведена, стои сама.

Преди – огнище на три поколения.

Къщата на дядо ми забравена сега

умира бавно. Дали е непотребна?

 

Изправена до нея бащината къща,

отворила широко  портите – очи,

търпелива чака моето завръщане

и заедно с мама бавно се топи...

 

А над тях планината, на вятъра дом,

нехае пред Божия съд, непокорна и вечна,

пронизва с върха си небесния синкав покой

и се зъби, когато светкавица блесне насреща ù.

 

А вятърът – моят приятел от детството –

ще ми помогне ли в користопълните делници?

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??