Носталгия

Обнова, Обнова...

не си селото, което

помня от младостта си.

По разбития път се нагледах

на запустели дворове,

порутени къщи,

пресъхнали кладенци,

катинари, некролози...

С мъка стигнах до къщата,

в която съм се родила -

и там същото...

Спомням си всички хора,

зимните вечеринки,

напалените камини.

Обичах да гледам

хора, ръченици,

да се боричкам с връстници,

да хапваме пуканки и сушенки.

А сега кой вратата да ми отвори?

Щъркели свили гнезда -

господари на стълбовете с изпокъсани жици,

припляскват с крила

като че ли осведомяват така

за новия посетител на селото,

или отмерват нетърпеливо

и на това лято края с тъга.

              Надежда Ангелова