Носталгия
Обнова, Обнова...
не си селото, което
помня от младостта си.
По разбития път се нагледах
на запустели дворове,
порутени къщи,
пресъхнали кладенци,
катинари, некролози...
С мъка стигнах до къщата,
в която съм се родила -
и там същото...
Спомням си всички хора,
зимните вечеринки,
напалените камини.
Обичах да гледам
хора, ръченици,
да се боричкам с връстници,
да хапваме пуканки и сушенки.
А сега кой вратата да ми отвори?
Щъркели свили гнезда -
господари на стълбовете с изпокъсани жици,
припляскват с крила
като че ли осведомяват така
за новия посетител на селото,
или отмерват нетърпеливо
и на това лято края с тъга.
Надежда Ангелова
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados