Носталгията на едно чене
На баба пошът в раклата почива
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи
на новостите още несъздадени.
А старото тиганче за мекички
ръждата-време бавно го изяжда,
забравило кипенето на олио
и аромата на щастливата закуска.
И само нейното чене
от чашата разказва приказки за внучета
и трие пластмасови сълзи,
така и неразбиращо съвремието...
13.09.2023.
Вдъхновено от стихото "Ахроматична рапсодия" на Красимир Тенев (maistora).
Благодаря на Краси за това епохално и титанично вдъхновение:0))
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
преди да излезе навън,
сресваше бялата си коса,
слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си черни клепаци ...
Comments
-
Така е, Ничка, мерси.
-
За жалост времената са други!
Хората се адаптират към тях!
Много истина има в думите ти, Гош!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
