13.09.2023 г., 8:20 ч.

Носталгията на едно чене 

  Поезия » Пародии, Свободен стих
426 1 2
На баба пошът в раклата почива
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи
на новостите още несъздадени.
А старото тиганче за мекички
ръждата-време бавно го изяжда,
забравило кипенето на олио
и аромата на щастливата закуска.
И само нейното чене
от чашата разказва приказки за внучета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Всяка сутрин баба ми,
преди да излезе навън,
сресваше бялата си коса,
слагаше черната си забрадка,
обуваше равните си черни клепаци ...
  2690  32 
Предложения
: ??:??