kyJlTyPa (Иван Георгиев)
13 1
Nov 27, 2008, 12:14 PM

Нов дом 

  Poetry
636 0 0

Потънало в земята пак без думи,

момчето плахо се погуби!

Ковеше в ковчега си пирони,

но парче умора тихо се отрони.

 

Сърцето му напукано кървеше,

а очите болка ги бодеше.

Някога и то летеше, но някога!

Сега, с последни сили,

само ковчега си ковеше.

 

Сълзите бършеше, кръвта течеше,

а то не спираше, ковеше!

И ето, закова последният пирон,

и каза

"Здравей!" на новият си дом!

© Иван Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??