Потънало в земята пак без думи,
момчето плахо се погуби!
Ковеше в ковчега си пирони,
но парче умора тихо се отрони.
Сърцето му напукано кървеше,
а очите болка ги бодеше.
Някога и то летеше, но някога!
Сега, с последни сили,
само ковчега си ковеше.
Сълзите бършеше, кръвта течеше,
а то не спираше, ковеше!
И ето, закова последният пирон, ...