Нов дом

27 nov 2008, 12:14

Poesía

637 0 0

Потънало в земята пак без думи,

момчето плахо се погуби!

Ковеше в ковчега си пирони,

но парче умора тихо се отрони.

Сърцето му напукано кървеше,

а очите болка ги бодеше.

Някога и то летеше, но някога!

Сега, с последни сили,

само ковчега си ковеше.

Сълзите бършеше, кръвта течеше,

а то не спираше, ковеше!

И ето, закова последният пирон,

и каза

"Здравей!" на новият си дом!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.