Нов живот

Jan 28, 2016, 1:38 PM

Poetry » Civilian

307 0 0

Когато останеш без дом,

останеш и без близки даже.

Когато толкова боли,

че не можеш да извикаш

или сълзица да извадиш.

Тогава ти е нужна

една топла ръка

пътя към светлината

отново да покаже.

Един топъл глас само,

малко надежда

и дружеско рамо.

Аз изживях всичко това.

Бях тръгнала към земята надолу,

но човешка топлина

от там ме изтръгна

и с добро и обич

към живота ме върна.

Благодаря!

Please sign in with your account so you can comment and vote.