Когато останеш без дом,
останеш и без близки даже.
Когато толкова боли,
че не можеш да извикаш
или сълзица да извадиш.
Тогава ти е нужна
една топла ръка
пътя към светлината
отново да покаже.
Един топъл глас само,
малко надежда
и дружеско рамо.
Аз изживях всичко това.
Бях тръгнала към земята надолу,
но човешка топлина
от там ме изтръгна
и с добро и обич
към живота ме върна.
Благодаря!
© Лиляна Стаматова Все права защищены