28 янв. 2016 г., 13:38

Нов живот 

  Поэзия » Гражданская
277 0 0

Когато останеш без  дом,

останеш и без близки даже.

Когато толкова боли,

че не можеш да извикаш

или сълзица да извадиш.

Тогава ти е нужна

една топла ръка

пътя към светлината

отново да покаже.

Един топъл глас само,

малко надежда

и дружеско рамо.

Аз изживях всичко това.

Бях тръгнала към земята надолу,

но човешка топлина

от там ме изтръгна

и с добро и обич

към живота ме върна.

Благодаря!

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??