Човекът с побелелите коси -
очаква ни, когато се смрачава.
Елекът му се вее и виси –
а някъде певици се надпяват.
Пътували от запад и от юг,
душите ни така са изморени.
Нозете ни са тежки като чук,
в ушите ни надават вой сирени.
Засмени сме, боли да си сърдит.
Зелените години са си наши.
Животът стана вече снеговит.
За него нека вдигнем пълни чаши. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up