Човекът с побелелите коси -
очаква ни, когато се смрачава.
Елекът му се вее и виси –
а някъде певици се надпяват.
Пътували от запад и от юг,
душите ни така са изморени.
Нозете ни са тежки като чук,
в ушите ни надават вой сирени.
Засмени сме, боли да си сърдит.
Зелените години са си наши.
Животът стана вече снеговит.
За него нека вдигнем пълни чаши. ...