Нова година

Jan 4, 2011, 9:45 PM

Poetry » Other

571 0 0

Вятърът леко се вее
със тих полъх в нощта.
Поседнал е тайно на клона -
чака дванайсет часа.

Ето, настъпи заветният час
и звезден прах се разнесе.
Човекът изсипа целия гняв -
шумът небето разтресе.

Тъмата постепенно се вдига -
изчиства небесния свод.
Пробужда се Нова година,
пълна със весел живот.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Нова година

Свързани произведения

Comments

Random works