Вятърът леко се вее
със тих полъх в нощта.
Поседнал е тайно на клона -
чака дванайсет часа.
Ето, настъпи заветният час
и звезден прах се разнесе.
Човекът изсипа целия гняв -
шумът небето разтресе.
Тъмата постепенно се вдига -
изчиства небесния свод.
Пробужда се Нова година,
пълна със весел живот.
© Марин Маринов Все права защищены