Първата ми стъпка нагоре към небето
по каменните стълби във тъмно-виолетово
оставя парещ белег, през съскащ сивкав дим.
Забравеното минало със удар впи се в мен.
Втората ми стъпка нагоре към небето
разказа ми история за времето, в което
Живот играех плахо, в кучешка колибка,
светът тя бе за мен, а Болката - завивка.
Третата ми стъпка напомни, че веднъж
колибката напуснах, поех си бавно дъх,
към Нищото се втурнах, със вопъл... грозен, див...
За първи път усетих, че някак съм щастлив. ...