Първата ми стъпка нагоре към небето
по каменните стълби във тъмно-виолетово
оставя парещ белег, през съскащ сивкав дим.
Забравеното минало със удар впи се в мен.

Втората ми стъпка нагоре към небето
разказа ми история за времето, в което
Живот играех плахо, в кучешка колибка,
светът тя бе за мен, а Болката - завивка.

Третата ми стъпка напомни, че веднъж
колибката напуснах, поех си бавно дъх,
към Нищото се втурнах, със вопъл... грозен, див...
За първи път усетих, че някак съм щастлив.

Поредна стъпка правя, задъхвам се... мълча.
Пътят е болезнен, проклет да съм, ако спра.
Нагоре и напред, звездите виждам вече,
прераждам се различен... във друга, нова песен.