Jun 17, 2008, 4:49 PM

Новият земен персонаж 

  Poetry
412 0 4
Миналото ни преследва упорито,
безмълвно демонът стои
с поглед, вперен в света.
В планината, високо на скалите,
до еделвайса и орловите гнезда,
далече от погледите любопитни
и злоезичните уста.
Ветровете гонят се в косите,
слънчев лъч докосва замислено чело,
неспокойно кръжат орлите,
бясно се мята, бедното сърце.
Долу стеле се мъглата,
покрила приказен пейзаж,
но и тежката умора, и тъгата
на пренастройващият се земен персонаж.
Неразбираеми, двулични,
с настроените си за промяна лица,
днес страшни, подли, демонични,
утре мили, със души на деца.
Бард, в демона събуден,
настройва струните на своята душа
и в песен за земната богиня,
с оркестър многострунен
заклеймява упоритата си тъмна страна...

© Татяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Петинка.
    Благодаря Маги. Да мила, познато, еждневното ни обкръжение в което плуваме всички...Надявам се, че светът наистина ще издигне стена към тези недостатъци.
  • оригинална идея...интересен стих...
    как ме замисли само...
    Неразбираеми, двулични,
    с настроените си за промяна лица,
    днес страшни, подли, демонични,
    утре мили, със души на деца.

    сякаш позната е картината...с обич, мила Татяна.
  • Поздравления, Таня!
  • Благодаря Никол..Иматакъв момент, най-добрите Бардове са демоничните !
Random works
: ??:??