Миналото ни преследва упорито, безмълвно демонът стои с поглед, вперен в света. В планината, високо на скалите, до еделвайса и орловите гнезда, далече от погледите любопитни и злоезичните уста. Ветровете гонят се в косите, слънчев лъч докосва замислено чело, неспокойно кръжат орлите, бясно се мята, бедното сърце. Долу стеле се мъглата, покрила приказен пейзаж, но и тежката умора, и тъгата на пренастройващият се земен персонаж. Неразбираеми, двулични, с настроените си за промяна лица, днес страшни, подли, демонични, утре мили, със души на деца. Бард, в демона събуден, настройва струните на своята душа и в песен за земната богиня, с оркестър многострунен заклеймява упоритата си тъмна страна...
Благодаря ти Петинка.
Благодаря Маги. Да мила, познато, еждневното ни обкръжение в което плуваме всички...Надявам се, че светът наистина ще издигне стена към тези недостатъци.
оригинална идея...интересен стих...
как ме замисли само...
Неразбираеми, двулични,
с настроените си за промяна лица,
днес страшни, подли, демонични,
утре мили, със души на деца.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря Маги. Да мила, познато, еждневното ни обкръжение в което плуваме всички...Надявам се, че светът наистина ще издигне стена към тези недостатъци.