Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие!
И как не ме допускаш във живота си.
От вятърните думи хладно е течението,
тъй бавно разболяващо в една посока...
А аз протягам тежките ръце към тебе.
Със най-копринения допир нежност.
Прегръщам те. И искам да те взема,
увѝ, като безплоден клон се свеждам... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up