Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие!
И как не ме допускаш във живота си.
От вятърните думи хладно е течението,
тъй бавно разболяващо в една посока...
А аз протягам тежките ръце към тебе.
Със най-копринения допир нежност.
Прегръщам те. И искам да те взема,
увѝ, като безплоден клон се свеждам... ...