Разбихме и последната илюзия.
А ти я назова реалност.
Доспехите на рицарите - гузни
на инат облякохме,
формално.
Ти тръгна твърд и безпощаден,
извивката на профила ти трепна...
и само любовта придаваше
на остротата някаква кокетност.
И аз бях горда - ронеща се
каменно.
Под мен цветята ставаха на въглени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up