Някак… не-достатъчна

21.09.2007 г., 9:39 ч.

Поезия

1435 0 27

Разбихме и последната илюзия.
А ти я назова реалност.
Доспехите на рицарите - гузни
на инат облякохме,
формално.
Ти тръгна твърд и безпощаден,
извивката на профила ти трепна...
и само любовта придаваше
на остротата някаква кокетност.
И аз бях горда - ронеща се
каменно.
Под мен цветята ставаха на въглени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някак… не-достатъчна

Искате да прочетете повече?

Предложения