Някога

Jul 7, 2015, 8:11 AM

Poetry

566 1 12

НЯКОГА
Една градина запустяла
забулена от самота,
тъгува... някога цъфтяла
под грижите на нечия ръка!
Проскърцва праг, студен и мрачен,
припомня той за стари времена,
стои самотен и невзрачен,
разказва своята съдба!
Тук някога живели хора,
от тъмно почвал всеки техен ден!
Не се оплаквали, не знаели умора, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Някога

Want to read more?

Random works