7 июл. 2015 г., 08:11

Някога 

  Поэзия
565 1 12
НЯКОГА
Една градина запустяла
забулена от самота,
тъгува... някога цъфтяла
под грижите на нечия ръка!
Проскърцва праг, студен и мрачен,
припомня той за стари времена,
стои самотен и невзрачен,
разказва своята съдба!
Тук някога живели хора,
от тъмно почвал всеки техен ден!
Не се оплаквали, не знаели умора, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Все права защищены

Предложения
: ??:??