juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
Apr 6, 2010, 7:48 AM

Някога 

  Poetry
915 0 5
И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът,
увита във пространствени дантели...
Сред облаци от звезден прах и дъжд
сърцето ми отново ще намериш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Random works
: ??:??