juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
6 abr 2010, 7:48

Някога 

  Poesía
5.0 / 4
911 0 5
И някога, когато се стопят
очите на луната заслепени
от допира на някой бързащ лъч,
минаващ през пътуващото време,
небето ще разкъса свойта плът,
увита във пространствени дантели...
Сред облаци от звезден прах и дъжд
сърцето ми отново ще намериш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »