Jan 6, 2022, 9:27 PM

Някога 

  Poetry » Other
696 0 0
Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър...
Помня всеки залез
озарил небето,
с пламъкът си галещ
луднал ширинето...
Лунните пътеки
бяха ми любими –
тях не може всеки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев All rights reserved.

Random works
: ??:??