6 янв. 2022 г., 21:27

Някога 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
760 0 0
Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър...
Помня всеки залез
озарил небето,
с пламъкът си галещ
луднал ширинето...
Лунните пътеки
бяха ми любими –
тях не може всеки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...

Ещё произведения »