Jul 26, 2005, 11:32 PM
Някога, нейде...
Стиховете ми,
не са на мода.
Любовта ми -
ретро одисея.
Пролетта,
нагонът на природата,
край сиво-белите
коси линеят.
Любов да загубиш
е просто.
Баналната
мъдрост прости.
Съдбата ми -
самотен остров.
Безводен,
пустинен и тих.
Някога,
нейде
във времето
извори имаше
девствени.
Сини нощи.
Люляци бели.
Полумракът,
искрите
божествени.
Беше свежо
и леко.
Безгранично-идейно.
Светла,
жива пътека.
Някога, нейде...
не са на мода.
Любовта ми -
ретро одисея.
Пролетта,
нагонът на природата,
край сиво-белите
коси линеят.
Любов да загубиш
е просто.
Баналната
мъдрост прости.
Съдбата ми -
самотен остров.
Безводен,
пустинен и тих.
Някога,
нейде
във времето
извори имаше
девствени.
Сини нощи.
Люляци бели.
Полумракът,
искрите
божествени.
Беше свежо
и леко.
Безгранично-идейно.
Светла,
жива пътека.
Някога, нейде...
© Найден Найденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Така си е - извървяна пътека... "Тук", "утре".. всичко е съдба
-
Извирвяна пътека ...с достойство..но тя все още е тук,края е далечеПоздрав!
-
Благодаря, Анета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
