Някога, нейде...

26 jul 2005, 23:32

Poesía

820 0 3

Стиховете ми,
не са на мода.
Любовта ми -
ретро одисея.
Пролетта,
нагонът на природата,
край сиво-белите
коси линеят.
Любов да загубиш
е просто.
Баналната
мъдрост прости.
Съдбата ми -
самотен остров.
Безводен,
пустинен и тих.

Някога,
нейде
във времето
извори имаше
девствени.
Сини нощи.
Люляци бели.
Полумракът,
искрите
божествени.
Беше свежо
и леко.
Безгранично-идейно.
Светла,
жива пътека.

Някога, нейде...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

hixxtam (Найден Найденов)

2005-08-05T16:46:42+03:00

Така си е - извървяна пътека... "Тук", "утре".. всичко е съдба
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-07-27T10:03:35+03:00

Извирвяна пътека ...с достойство..но тя все още е тук,края е далечеПоздрав!
hixxtam (Найден Найденов)

2005-07-26T23:46:32+03:00

Благодаря, Анета!