Някога в Пасифика

Oct 25, 2015, 7:53 AM

Poetry » Landscape

468 0 3

Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над утрото лети
и се разтваря тук, из необята,
над Океана в тия ширини...
Звездите на нощта над мен залязват.
И тъжно си отиват... До една...
Денят ги крие в нежната си пазва...
Играе риба в сънната вода...
А въздухът сега на водорасли
упойващият носи аромат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Някога в Пасифика

Want to read more?

Random works