Някога в Пасифика

25 oct 2015, 7:53

Poesía » Del paisaje

469 0 3

Някога в Пасифика
1.Утро:
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над утрото лети
и се разтваря тук, из необята,
над Океана в тия ширини...
Звездите на нощта над мен залязват.
И тъжно си отиват... До една...
Денят ги крие в нежната си пазва...
Играе риба в сънната вода...
А въздухът сега на водорасли
упойващият носи аромат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Някога в Пасифика

Искате да прочетете повече?

Propuestas