Някой ден ще си скъсам каишката
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени,
за да спрат на балон да приличат.
Докато им източа отровите
и олекна почти като птица.
Докато заприличам на себе си,
нестинарски отвътре пречистена.
С черни въглени изпод нозете си
ще танцуват тържествено мислите... ...