Някой ден ще си скъсам каишката
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени,
за да спрат на балон да приличат.
Докато им източа отровите
и олекна почти като птица.
Докато заприличам на себе си,
нестинарски отвътре пречистена.
С черни въглени изпод нозете си
ще танцуват тържествено мислите...
Без страха от пропуснато бъдеще,
без поклон като бягство от липсата,
без вина впила в минало зъбите...
Някой ден, щом си скъсам каишката...
© Дочка Василева Всички права запазени