25.02.2014 г., 22:58 ч.

Някой ден, щом си скъсам каишката 

  Поезия » Философска
1476 3 32

 

Някой ден ще си скъсам каишката

и ще хукна напреко през тръните.

Всички навици, дето ми писнаха,

като кожа след грях ще захвърля.

 

Ще търкалям нелепите спомени,

за да спрат на балон да приличат.

Докато им източа отровите

и олекна почти като птица.

 

Докато заприличам на себе си,

нестинарски отвътре пречистена.

С черни въглени изпод нозете си

ще танцуват тържествено мислите...

 

Без страха от пропуснато бъдеще,

без поклон като бягство от липсата,

без вина впила в минало зъбите...

Някой ден, щом си скъсам каишката...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??