Nov 21, 2020, 7:46 AM

Няколко години по-късно 

  Poetry » Love
333 0 1

Късно заспивам

 и късно се събуждам.

 

В съня ми за малко се появяваш ти,

а аз сякаш гледам всичко отстрани.

 

Лъч светлина ми погалва лицето, на ум крещя: „ Не сега“..

Поглеждам едва реалността и се унасям в дълбока тъга. 

 

Затварям пак очи и моля те без глас:  „ Остани..

В миналото ме върни.. “

 

Закъснях..

Съмна се

и всичко свърши. 

 

Побеснях.

Тази любов ще ме довърши. 

 

 

© Мария Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??