Няколко години по-късно

21.11.2020 г., 7:46 ч.

Поезия » Любовна

313 0 1

Късно заспивам

и късно се събуждам.

В съня ми за малко се появяваш ти,

а аз сякаш гледам всичко отстрани.

Лъч светлина ми погалва лицето, на ум крещя: „ Не сега“..

Поглеждам едва реалността и се унасям в дълбока тъга.

Затварям пак очи и моля те без глас: „ Остани..

В миналото ме върни.. “

Закъснях..

Съмна се

и всичко свърши.

Побеснях.

Тази любов ще ме довърши.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2020-11-21T15:28:27+02:00

Уви, на сън, е по мъчителна!